Призивът към Аврам

Спирка малко преди Обещаната земя

Един ден Тара взе сина си Аврам, снаха си Сарая и внука си Лот и напусна Ур Халдейски, за да се засели в Ханаанската земя. Но щом стигнаха до земята Харан, останаха там. Тара живя двеста и пет години и накрая умря в Харан.

— iBIBLE гл. 8

Библейски пасаж: Битие 11:31–32

В цялостния библейски разказ хората често биват представяни как пътуват от едно място до друго. Описаните по време на тези пътувания земи представляват не просто исторически места с определено значение за народите, живели там, но когато бъдат разгледани в контекста на Писанията, те разкриват и дълбоки духовни истини. Напускането на Ур Халдейски от страна на семейството на Тара и отправянето към Ханаанската земя символизира преминаването от езичество към вяра в единствения истински Бог.

В книгата Деяния на апостолите дякон Стефан внася яснота относно пътуването на Аврам, като казва: „Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан“ (ДА 7:2).

Пътуването на Аврам към Ханаанската земя започва, когато баща му Тара, патриархът на семейството, извежда Аврам, съпругата му Сарая и племенника им Лот от познатата им страна Ур и всички заедно се отправят на едно пътешествие (Битие 11:31).

Когато обаче пристигат в Харан, те се установяват там. Пътуването, което е трябвало да продължи към Ханаан, се преустановява в Харан. Тогава земните дни на Тара приключват и семейството остава там.

И Ур Халдейски, и Харан са езически земи, посветени на бога на луната Син. От друга страна знаем, че земята Ханаан, за разлика от езическия Ур Халдейски, е мястото, където е живял Мелхиседек, салимски цар (Салим е известен още като Ерусалим) и свещеник на Всевишния Бог (Битие 14:18; Псалм 76:2). Следователно Мелхиседек е живял в Обетованата земя като свещеник на Бога, преди тя да бъде утвърдена като земята, обещана на Аврам. Бог предварително отделя и определя тази земя за Своя народ.

В Исус Навиев четем, че Тара никога не се отказва напълно от езическите си вярвания, точно както никога не напуска напълно земите, посветени на тези фалшиви богове:

И Исус каза на целия народ: «Така говори Господ, Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха предците ви: Тара, Авраамовият баща и Нахоровият баща, и служеха на други богове. И Аз взех баща ви Авраам от онази страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя и умножих потомството му и му дадох Исаак».— Исус Навиев 24:2–3

Контрастът между Ур Халдейски и Ханаан е голям. Първият е изпълнен с идолопоклонство, а вторият е мястото, където обещанията, дадени на Аврам, щяха да се сбъднат. Аврам напуска физически земята на Ур, но същевременно бива въведен в Ханаанската земя, Обещаната земя, земята на правилната вяра.

Пътуването, което е трябвало да продължи към Ханаан, се преустановява в Харан.

Нашият отклик

Често се оказваме в подобна ситуация като тази на Тaра и неговото семейство, изоставяйки удобства и напускайки познатото, за да следваме пътя, който Бог е отредил за нас. И въпреки това, също като неговото семейство, може да спрем точно преди да достигнем целта. Възможно е да се окажем оплетени в съблазънта на удобствата или възпрепятствани от непредвидени събития, в страх от неизвестността. А може и да бъдем разсеяни от целта си поради ежедневните ни задължения или може просто да изберем да се задоволим с по-малко от това, което Бог е предвидил за нас.

В Евангелието на Лука Исус се обръща към един човек с думите: „Върви след Мен!“, а той му отговаря: „Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.“ Земните задължения на този човек пречат на желанието му да следва Господа. Исус отговаря: "Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство" (Лука 9:57- 60). При все че Аврам получава призив да отиде в Ханаан, той спира в земята Харан, заселва се там с Тара и семейството му и в крайна сметка се налага да погребе баща си именно в тази земя. Едва след това той продължава по пътя, по който Бог го бе призовал да върви.

Авторът на Посланието към Евреите обяснява, че хората на вяра, които „са чужденци и пришълци на земята“, търсят нещо повече от физическа страна. Може би не всички сме призвани да пътуваме до необикновени дестинации като Тара и Аврам, но Бог призовава всеки, който Го следва, да провъзгласява сред околните Божието царство, което е нашата крайна дестинация (вж. Матей 28:19-20). Авторът на Евреи продължава:

А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество. Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.— Евреи 11:14,16

Ако насочим погледа си към целта, а именно вечния живот с Бога, това ще промени приоритетите ни. Възможно е да се мъчим и да страдаме тук, на земята, но страната, към която в крайна сметка сме се запътили, не е от този свят (Йоан 18:36).

Необходимо е да положим упованието си в спасителната сила на Исус Христос, Който умря за греховете ни, възкръсна от мъртвите за нашето оправдание и се възнесе на небето, за да царува вечно. Погледнати през тази призма нещата, които преживяваме, и трудностите, с които се сблъскваме в този живот, се превръщат в начин да свидетелстваме за идващото Царство и за града, който Бог е построил за Своя народ и който ще трае вечно.

Важно е да позволим на Бог да се намеси и да ни води. Бог трябваше да се намеси, за да ни измъкне от греха, точно както Той извежда Аврам от земята на греха и го въвежда в Обещаната земя.

Затова, когато се стремим да следваме пътя Господен и да насочваме и други към идващото Царство, трябва да се осланяме на Бог да ни води със Своята мъдрост през всички страдания и съмнения. Можем да се молим както Давид: "Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата" (Псалм 143:10).

Седмична молитва

Скъпи Небесни Татко, Ти си ни осигурил път, чрез който да ни отървеш от греха и начин, чрез който да сме оправдани пред Теб посредством вяра в Исус Христос. Увеличи доверието ни в Теб и в Твоите обещания, Господи. Помогни ни да се закореним в истината, че сме оправдани, обновени и с възстановени взаимоотношения с Бог благодарение на Христовата жертва. Докато странстваме в този свят, Господи, Ти ни води по Твоите пътища. Помогни ни да страним от идолопоклонство и от всяко зло, като се фокусираме върху това, което е истинно, почтено и праведно. Молим се в името на нашия Господ Исус Христос. Амин.